Село Смолница /Чамурлий/ съществува от дълбока древност. Селото е било заселено само от турци и татари, поминъкът на които е бил земеделие. Едва след освобождението от турско робство през 1878 г., са се заселили български семейства от Бесарабия. От дадените сведения от Петър Иванов Колев, роден през 1886 г. в село Смолница. За първи заселници могат да се считат Кольо Колев, Желю Дерменджиев и Васил Николов. Само за няколко години броят на българските семейства и за техните деца се е чувствала нужда от училище. Знае се, че е открито частно училище, което се е помещавало в къщата на Желю Дерменджиев. По-късно около 1900/1901 година по инициатива на по-будни българи със средства и материали на местните жители е построена училищна сграда, състояща се от една учебна канцелария и коридор, която е служила за училище близо до 1913 г. Така е продължило училището своя живот до окупацията на Южна Добруджа от Румъния през 1913 г., когато е закрито българското училище. То е възстановявано от 1916 до 1919 г., след това отново е закрито. След присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г., българското училище е открито в началото на учебната 1940/1941 г. За първи учители са назначени Васил Митев Желев от село Генерал Колево /Провадийско/ и Цветана Тошева Манова от Враца. По инициатива на учителя Иван Генчев Събев е основано читалище през 1942 г. наименовано ”Стефан Караджа”. През учебната 1941/1942 г. е открита прогимназия. Първоначално обучението е водено със слети отделения, поради липса на учители. Тъй като старото училище се е оказало крайно недостатъчно и неотговарящо на съвременните условия, през учебната 1943 година е наета частна сграда на изселен румънец, която и до днес съществува и се използва за други нужди. Условията са били трудни, поради липса на учебни помагала и покъщнина. С оглед да се привлече вниманието на родителите към училище, са били изнасяни пиеси и забави, приходите от които са били в помощ на училището и читалището. Училището се включвало в трудови акции в помощ на ТКЗС, по прибирането на реколтата, по събирането на вторични суровини и билки, по отглеждане на животни и др. Провеждани са трудови дни по хигиенизиране на училището. През учебната 1960/1961 година е построена нова, светла и хигиенична с необходими кабинети училищна сграда. За директор на основното училище е назначен Райно Йорданов Митев от село Голяма Смолница, завършил учителския институт в град Шумен. През периода от 1961 г. до днес с дългогодишен педагогически стаж от район Смолница са били учителите: Йорданка Гочева, Димка Калева, Парушка и Михаил Жекови, Гинка Калева, Данка Велева, Добринка Александрова, Олга Георгиева, Димитричка Атанасова, Пенка Байчева, Богдан Първановски, Атанаска Първановска, Кръстинка Русева, Иванка Александрова, Ана Стоева, Кера Иванова и Георги Жеков, Александра Балчева, Стефка и Делчо Герови, Сийка Петрова, Виктория и Пейчо Добреви и други.

Днес отдават знания и сили неуморният колектив от учителите Митко Димитров, Петя Великова, Росица Петрова, Саша Тончева, Спасислав Спасов, Йовислава Илиева, Теодора Георгиева.

За тях основната дейност е учебно-възпитателната, от която зависят успешното решаване на основните задачи в училището.

Директор на ОУ „Климент Охридски“ е Теменужка Николова.