Село Смолница/Чамурлий/  съществува  от дълбока  древност. Селото  е било  заселено  само от  турци  и татари, поминъкът на които е бил земеделие. Едва след освобождението  от турско робство  през 1878 г., са се заселили  български  семейства от Бесарабия. От дадените  сведения  от Петър Иванов Колев, роден  през 1886г. в село Смолница. За  първи заселници  могат да се считат Кольо Колев, Желю Дерменджиев и Васил Николов. Само за няколко  години броят  на българските семейства и за техните деца  се е чувствала нужда  от училище. Знае се, че е открито частно училище, което се  е помещавало в къщата на Желю Дерменджиев. По-късно  около 1900/1901 година  по инициатива  на по-будни българи  със средства   и  материали на  местните  жители е  построена училищна  сграда, състояща  се  от една учебна  канцелария и коридор, която  е служила  за  училище  близо до 1913г. Така  е продължило училището своя  живот до  окупацията на Южна Добруджа  от Румъния през 1913г., когато  е закрито  българското училище. То е  възстановявано от 1916 до 1919г., това  отново е закрито. След присъединяването  на Южна Добруджа  към България  през 1940г., българското училище  е  открито  в началото на   учебната  1940/1941г. За  първи учители са назначени Васил  Митев Желев от село Генерал Колево /Провадийско/ и Цветана Тошева Манова  от Враца. По  инициатива на учителя   Иван Генчев Събев  е основано читалище през 1942г. наименовано”Стефан  Караджа”. През  учебната 1941/1942 г.  е открита  прогимназия. Първоначално   обучението   е  водено  със слети  отделения, поради липса на учители. Тъй  като  старото училище  се  е  оказало крайно  недостатъчно  и неотговарящо  на  съвременните  условия,  през  учебната  1943  година  е  наета частна  сграда  на  изселен румънец, която  и  до днес  съществува  и се използва за други нужди.Условията  са  били трудни, поради липса на учебни  помагала и покъщнина. С оглед да се привлече  вниманието на родителите към училище, са били изнасяни  пиеси и забави,приходите от  които  са били в помощ  на училището  и читалището. Училището се включвало в трудови акции в помощ на   ТКЗС, по  прибирането  на реколтата, по събирането  на вторични суровини  и  билки, по отглеждане на животни  и др. Провеждани са трудови дни по  хигиенизиране на  училището. През  учебната 1960/1961 година е  построена нова, светла и хигиенична  с необходими кабинети  училищна  сграда. За директор на основното училище  е назначен Райно Йорданов Митев от село Голяма Смолница , завършил учителския  институт в град Шумен.През периода от 1961г. до днес с дългогодишен педагогически стаж от район Смолница са били учителите: Йорданка Гочева, Димка Калева, Парушка и Михаил Жекови, Гинка Калева, Данка Велева, Добринка Александрова, Олга Георгиева, Димитричка Атанасова, Пенка Байчева, Богдан Първановски, Атанаска Първановска, Кръстинка Русева, Иванка Александрова, Ана Стоева, Кера Иванова и Георги Жеков, Александра Балчева, Стефка и Делчо Герови, Сийка Петрова, Виктория и Пейчо Добреви и други.

Днес отдават знания и сили неуморният колектив от учителите Димитричка Радушева, Ивелина Дойчева, Митко Димитров, Петя Великова, Росица Петрова, Саша Тончева, Спасислав Спасов.

За тях основната дейност е учебно-възпитателната, от която зависят успешното решаване на основните задачи в училището.

Директор на ОУ „Климент Охридски“ е Теменужка Николова.